Има нещо общо с Дисни. Историята е фантастична. Само че колкото и принцеси да имаше при теб винаги свършваше при Пепеляшка.

Понякога и върху нея. Даже веднъж и в нея. Но не питаш за нищо.

Не я искаш по принцип. Никога не ѝ казваш "не". Когато се предадеш ѝ се оставяш и после винаги се чудиш с какво я заслужаваш.

Пак се връщаш към салфетките и оперираните жени. На там те тегли бавареца.

Винаги си бил модерен. Аз не станах принцеса, все така след 12 съм с тиква. Каляската я продадох, когато нямах марихуана.

Дъждовна вечер достойна да ти разкаже играта и едно неполучено съобщение. От толкова чакане в устата ти започва да горчи от много цигари. Сърцето ти бие неритмично, а мечтите ти са толкова несбъднати, че не смееш да ги мислиш.

Вибрация. Апокалиспис в стомаха ми.

Омръзна ми да не си ти. "Прочетено" е най-тъпата функция на новите технологии.

Не питаш, а толкова имам да ти отговарям.

Не спираме, а нито веднъж не започнахме.

8 под наклон е безкрайност.

Мирише на дъжд, нощта е за двама. От гръмотевиците се разпада внезапно връзката.

Нямам нужда да виждам какво мисля. Не гаси светлината.

Попитай ме.

Когато те видя после целият град започва да мирише на теб. Походката дори и на уличните кучета е с твоя маниер. 

Всеки път, когато се появиш спира да има време и животът става "Ти и всичко останало".

Чалгата е способна да стане смислена. Вселената придобива край, а глухарчетата са сини.

Ти си нещо като трагедията "Чернобил".

Взрив. Опасен и ненужен. 

Изобщо не ти е ясно каква съм ти. Знаеш, че умирам за теб, но е толкова невероятно, че си мислиш, че еднорогът в стаята не е розов.

Държиш се като кретен всеки път, когато трябва да ме целунеш. Винаги е първа целувка и е толкова кретенско след 8 години цирк, че умирам за всяка секунда от тези моменти.

Сладкото от смокини започва да се прави от пъпеши. Толкова

Дал си ми всичко в секунди и цялото нямане , което съществува. Едновременно.

Ако не те бях целунала, а бях се набила със спринцовка с хероин онази вечер щях да съм направила правилен избор.

Само ако се отнася до болката. Ти обаче си смисъл. Имаш смисъл. Аз не го виждам.

Толкова въпроси имаш да ми задаваш, че могат да се съберат само в един.

Толкова не те обичам, че само ти си ми любов.

Попитай ме.

Няма нужда да виждам какво мисля. Угаси светлината.

© Авелина Всички права запазени